10 невероятни факта за самочувствието

Самоуважението е желан от всички „психологически аксесоар”, около който се върти индустрия за милиaрди. Има толкова програми, статии, книги и продукти,обещаващи да повишат самочувствието ни, което може да ни накара да мислим, че разбирането ни за тази черта е доста напреднало. Уви, не е, пише Psychology Today. Психолозите все още спорят какво всъщност представлява самооценката.

След десетилетия спорове върху дефиницията на самочувствието, неговите характеристики и функции, има няколко неща, за които психолозите са склонни да се съгласят:

1. Има различни видове самочувствие. Учените като цяло са съгласни, че самооценката ни може да бъде както генерална (как оценяваш себе като цяло), така и специфична (как се чувстваш в конкретни роли и области на живота си, например като родител, като професионалист, като готвач, и т.н.).

Въпреки че всички имаме много области на специфично самочувствие, не всички са еднакво важни.

2. Влиянието на самочувствието в конкретни области върху цялостното самочувствие варира. Колкото по-смислена и важна е дадена област от живота за нас, толкова повече въздейства върху общото ни самоуважение. Например, провалът в един мач няма да ви навреди, ако спортът не е важен за вас, но ще направи голям пробив в самочувствието ви, ако сте професионален спортист. Ето защо:

 3. Самочувствието ни се променя всеки ден и час. Човек може да се чувства страхотно един ден и напълно несигурен на следващия. Склонни сме да мислим за самочувствието си като добро или лошо, но нещата са доста по-динамични. Постоянно се движим нагоре-надолу на базата на вътрешната обратна връзка, която сами си даваме и външната обратната връзка, която получаваме от околната среда.

4. Високото самочувствие не е непременно по-добро. В идеалния случай е хубаво да имаме достатъчно самочувствие, но не и твърде високо. Хората, страдащи от нарцисизъм, са склонни да имат висока самооценка, но самочувствието им е крехко и нестабилно. Дори малките „обиди” могат да ги накарат да се чувстват силно „наранени”. Ето защо хората с добро, стабилно самочувствие са обикновено по-щастливи и по-здрави психически, отколкото хората с високо, но крехко самочувствие. Ако някой си мисли, че е невероятно привлекателен, това може да бъде нарцисизъм от негова страна или правилно отражение на действителния му външен вид, но това не може да ни каже много за неговото самочувствие.

5. Самоуважението не е свързано с физическата привлекателност. Проучванията са установили, че хората с ниско самочувствие са оценявани от другите като също толкова привлекателни, колкото и други с по-високо самочувствие. Разликата е в начина, по който се представяме пред другите. Представете си двама души, които са еднакво привлекателни: този, който се чувства по-добре в кожата си, облича се по-привлекателно и е по-уверен, най-вероятно ще направи по-добро впечатление от човека, който е несигурен и неуверен. Ако все още вярваме, че по-привлекателните хора трябва да се чувстват по-добре, защото получават по-голямо внимание и комплименти, имайте предвид, че... 

6. Хората с ниско самочувствие не вярват на похвали. За съжаление, ниското самочувствие ни прави резистентни към комплиментите и положителните отзиви, които биха могли да подобрят самооценката ни. Когато тя е ниска, се чувстваме недостойни за похвали и всъщност се стресираме от високите очаквания, които може да ни донесе признанието. Много хора се опитват да подобрят самочувствието си като сами си правят комплименти под формата на положителни утвърждения като: „Аз съм привлекателен и достоен за любов”, или „Скоро ще постигна голям успех.”

Целия текст четете в Обекти.бг